Можем ли да бъдем истински щастливи?

Да, това е възможно. Щастието е въпрос на избор. Всеки може да направи съзнателен избор дали да се чувства щастлив или нещастен. Нашите умения за общуване и социални контакти са от съществено значение. Как управляваме собствените си емоции и отношения с другите? Щастието е наше постижение, за което ние полагаме усилия, насочени както към околните, така и към себе си. От нашето решение зависи дали ще бъдем щастливи. Т.е. ако аз реша да съм щастлива, ще избера стратегиите за постигане на своето лично щастие. Това решение е свързано с промяна на начина на мислене и поведение. Така трябва да преобразуваме собствената си ценностна система и приоритетите си, че да дадем предимство на възможностите да бъдем щастливи. Социалните контакти и среда само ще умножат тези възможности. Честността, искреността и почтеността са качества, които много помагат във взаимоотношенията с околните. Те ни дават спокойствие и комфорт. Например, когато търсим работа, ние изтъкваме нашите качества и способности пред бъдещия работодател. Някои хора в стремежа си да получат работата доста преувеличават за своите умения. Но ако ние сме честни в кандидатурата си (без да се подценяваме, разбира се), той ще е наясно какво точно да изисква от нас. А ние ще се чувстваме спокойни и уверени. А увереността е също предпоставка за щастие.
Когато изпитваме хубаво чувство към някого, няма нищо лошо в това да му го кажем. Навика да потискаме собственото си Аз довежда да вътрешни задръжки и комплекси. Затова ако нещо ни се иска, нека да го правим. Ако искаме да бъдем с някого, нека да му го кажем директно. Какво можем да загубим от това? Ако пропускаме тези възможности, моментите отминават и у нас остава едно неудовлетворение. По този начин не можем да се чувстваме щастливи.
Хората, които са искрени със себе си и имат собствена изградена система от ценности се смятат за най-щастливи.


Според психолозите човек е в състояните да преследва и постига щастието като отхвърля негативните емоции - песимизъм, гняв, негодувание, възмущение, отмъщение, и се стреми към позитивни мисли и действия: благодарност, признателност, съпричастие, спокойствие. Но това пак е работа на нашия ум, който направлява мислите ни. Ако изкомандваме нашия ум да не обръща внимание на дразнещите неща, по този начин можем да постигнем желания успех. Разбира се, това се постига с упражнения и не става изведнъж. Има различни релаксиращи техники, които спомагат да се отпуснем и да въздействаме върху ума си: медитация, упражнения за ритмично дишане, йога... Въпрос на самоконтрол е, когато усетим зараждането на отрицателни мисли и емоции, да не допуснем чувството, довеждащо до това да сме нещастни. Разбира се, ще кажете, че има различни хора, ситуации, обстоятелства около нас и все нещо ще ни подразни. Да, така е. Но ние можем да изкомандваме ума си, да пуснем в действие нашия самоконтрол и да изберем нашето поведение. Защото щастието е въпрос на избор. Избор на поведение.


Прошката е още едно важно нещо. Настройването срещу някого, който ни е засегнал с нещо, е много вредно и разрушително чувство. Поддържането в себе си на яд, гняв, възмущение въздейства върху здравето и физическото ни състояние. Ако съумеем да изградим такава нагласа, която да ни потикне към прошка, това ще потисне негативните чувства. Актът на прощаване намалява лошия ефект от горчивината и обидата. Затова, нека се учим да прощаваме, като по този начин ще премахнем агресивността и ще стопираме психическите разстройства, депресията, тревожността, и здравето ни няма да пострада.


Воденето на пълноценен живот е също толкова важно, за да се чувстваме щастливи. Имам предвид активната почивка, което означава да се включваме в занимания носещи ни удоволствие. Всеки от нас има свое любимо занимание. Отдавайки се на него, ние се чувстваме щастливи, защото то носи полза за нашето здраве.


Стигам до още една важна стъпка към щастието. Да отчитаме позитивното в случките от живота ни и както препоръчват специалистите да извършваме т. нар. "упражняване на ритуал по признателност". Т.е. всеки може и трябва да насочи вниманието си към действията на другите, които го изпълват с благодарност и признателност. Всъщност нека да бъдем съсредоточени в светлите моменти от деня ни, вместо в негативното. И да помним, че това е въпрос на избор!
Всъщност моят призив е да бъдем в хармония със себе си и да отстояваме себе си, като се стремим да запазваме свободата си. За мен лично, за да се чувствам щастлива и полезна, от съществено значение е моята лична свобода. И ето, аз избрах да бъда щастлива.